Противно на общоприетото мнение, София се оказва България. Не е

 

Противно на общоприетото мнение, София се оказва България. Не е град, а икономико-политическа агломерация. Пилон, на който партиите се мъчат да развеят знамената си.

 

Погледнете кандидат-кметовете, които към този момент са на терена. Срещу IT-мениджъра на ПП/ДБ, Бойко Борисов подвига публицист, който едвам от една седмица знае, че ще се занимава с градски проблеми. Синдикалистката госпожа Григорова вкарва в надпреварата мощни идеологически тематики, без да е доста ясно с какъв запас има намерение да ги реализира, а „ Възраждане “ издига икономист (работил по изкуствения разсъдък, четох), който досега е извънредно мирен за групировката си. Всъщност единственият претендент с професионален опит в градската тема е Вили Лилков, само че той пък поведе своите последователи не с съответни хрумвания, а с гневната борба за предишното.

 

Кметове, които нямат отношение към града

Ако погледнете обратно, ще видите, че кметовете тук рядко имат отношение към града. Каракачанов беше писал дисертация на тематика „ Интегративен метод към индивида като био-психо-социално създание “, Софиянски беше икономист и предприемач, следват пожарникар и учителка по съветски. Всъщност отношение към градската тема имаше единствено най-лошият от всички – Янчулев, което навежда на избрани размишления. Легендарният Иван Иванов, хидроинженер по специалност, е назначен от царя през 1934 година; кой знае дали щеше да построи водопровода си, в случай че трябваше да се явява на избори.

 

Няма да е чудно в случай че не чуем нищо с изключение на общи приказки в тази акция: всички ще строят още детски градини, ще пререждат жълтите павета и ще чистят въздуха, а господин Терзиев пък желае да вижда по улиците щастливи хора. Един социолог сподели, че доста малко хора се интересуват от съответните политики, оцени ги на десетина %, а и те били главно към „ Спаси София “, сиреч били отписани от съперниците.

 

Защо се срамят от личните си партийни претенденти

Е добре, в случай че няма да си приказваме за градски проблеми, защо ще е тази акция? Първото, което бие на очи, е рецесията на партиите. Да не смееш да издигнеш свои членове за претенденти значи, че се срамуваш от партията си. Важи за Терзиев, Хекимян, Григорова. Така наречените цивилен претенденти са един парадокс, който показват за демократична процедура. Той обаче разрушава партийната система: хем наш, хем не носим отговорност.

 

Първото, което господин Хекимян сподели да вземем за пример беше, че никой нямало да му подрежда. Звучи добре, само че, пита се, ще има ли той нещо общо с партията, която го издига, с идеологията ѝ, с предишното ѝ? Впрочем видяхме този скръбен абсурд и на президентските избори, където отпред се състезаваха цивилен претенденти, а спечелилият Радев скоро влезе в спор с излъчилата го Българска социалистическа партия.

 

Представяме си и обидата за деятели като Георги Георгиев или Борис Бонев,които с години се борят за някаква идея и след това биват прередени от цивилен парашутист. Каузата е анулирана, по този начин ли? А тези, които са се борили за нея, са се компрометирали посредством нея? Това не стимулира изключително за партийна работа. Ами в случай че партиите не могат да излъчват свои мажоритарни претенденти, които отстояват позициите ѝ – дали пък да не се върнем към системата на Борис Трети с назначението на управници?

 

Изборите като медийно събитие

Софийските избори се обрисуват като медийно събитие, което ще предопредели ориста на ротационната коалиция. Разбира се, значим е изходът и в другите огромни градове, само че в случай че тук ПП/ДБ рухне, управническото Лего ще би трябвало да се пренарежда. Вероятността не е огромна, по-скоро едните ще тръбят, че са спечелили София, другите – провинцията и държавното управление ще си остане по местата.

 

Както нормално, появиха е тайни теории за това, че в действителност Борисов желае да загуби и да остави на сътрудниците си още горещи картофи за вадене от огъня, та по тази причина е пуснал слаб претендент. Други споделят, че просто нямал избор, трети – че търси на кого да трансферира неизбежната загуба. Според мен Борисов мисли тези избори като медиен конфликт, по тази причина вади прочут публицист, който да надговори по-малко опитния в обществените изяви Терзиев. Точно това вършат и левите, залагайки на доста нападателната и добре позната синдикалистка. Да отбележа, че доста наблюдаващи считат, че и за Терзиев, и за Хекимян, и за Григорова тези избори са трамплин за национална политическа кариера – прескачат ни и карат нататък.

 

Вместо „ Топлофокация “ и паркирането

На медийното поле диалогът естествено ще се отмести от скучни тематики като „ Топлофикация “ или паркиране. Вероятно ще се заобикалят такива разделящи хрумвания като пешеходните зони, където вътре в личния ти електорат ще има едни, които си желаят колите, други – разходката. Ще се приказва за ДС-семейството на Терзиев и за „ къртицата “ на ГЕРБ в БТВ. Централна тематика ще е паметникът на Съветската войска, който несъмнено сплотява и десния, и левия електорат. Ще забележим доста мемета като това с господин Хекимян, който играе ледено хоро в Перловец с микрофона си. Медийният театър е жаден за живописни елементи. Г-н Терзиев, споделиха на представянето му, бил толкоз добър, че едно неприятно куче отказало да го ухапе. Г-жа Григорова пък атакува междинната класа, която пиела смути, без да мисли за водача на рейс, който кара при 40 градуса.

 

Защо софиянци не притискат бъдещата си администрация с претенции?

Градът е в чудовищно положение, а не виждаме по какъв начин ще излезем от него, тъй като на всяка стъпка се надигат разнообразни недоволства и няма задоволително законна мощ, която да организира каквато и да е промяна. Обществени поръчки, контракти, правосъдни процеси. Дори основният проектант, по личните му думи, нямал право на естетическа оценка, по тази причина цялата тази грозота в близост. Едните споделят - с толкоз пари това може, другите викат - краде се, ще спрем течовете. Едните споделят - би трябвало да продължаваме тактиките за развиването на града, другите - би трябвало да променим всичко. И софиянци съпреживяват националното шоу и не се активизират, в случай че изключим няколко Facebook групи, където се занимават основно с изгубени ключове и шумни съседи.

Тъжната ми констатация е, че това просто не е град. Това е агломерация от разнообразни градове, сред които няма доста общо (каза го и господин Лилков). Децентрализацията на ресурсите ни се показва за решение на този проблем, само че тя може по-скоро да го задълбочи, тъй като бедните региони ще имат и по-малко доходи. София нормално се мисли през центъра, само че в него не живее болшинството, а единствено по-идеологизираните жители. Лошото е, че огромната част от жителите тук се усещат по-свързани с мястото, от което са пристигнали, като че ли то по-силно бележи тяхната еднаквост. Много от тях мислят къде да емигрират – което трансформира града в един тип гара-разпределителна, където преминаваш. Оставете транспортния безпорядък, мръсотията, шума, детските градини. Какво е характерното за това място?

 

Един неопределен град

Ликвидирахме културното завещание на минералната вода, към която е зародило това поселище. Вече е мъчно да кажем, че София е зелен град, с което се гордеехме преди време, Витоша е недостъпна, Каналът не е река, а точно канал. Няма остарял град, само че няма и една съвременна постройка, издигната от международен проектант, която да ни стане емблема. Занимаваме се с редене на павета.

 

Е, кой ще се развълнува за такова безлично място? Ако тази кандидат-кметска конкуренция успее най-малко малко да разсъни сантимента ни към София – ще е имало смисъл. Иначе ще си останем с кого не ухапало кучето, кой бил недоверчив ерген, кой пил смути.

 

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.